Мирон

Тук не можеш да се скриеш зад микрофон: залата се усилва сама. За първи път в живота си чух собствения си глас от отсрещната стена.

Излязох със сива тениска, защото щях да се сетя за дрехи в нещо друго. Трябва да има възможно най-малко неща, които пречат на сцената.

Започвам да пея тихо, почти шепнешком. Гласът е мускул: прекаленото му напрягане преди изпълнение означава да съсипя първите две песни.

Най-дългите двадесет минути в живота ми. Винаги ги прекарвам с гръб към огледалото - иначе започвам да поправям неща, които никой няма да види.

Оттук може да се види сравнително добра пропорция: един човек на сцената и сто, дошли да слушат. Затова е страшно.

Огледало с осветление не е нужно за красота. Ще ви кажа какво правя аз през тези двайсет минути преди да изляза.

Те слушат по петдесет представления на ден. Знаете ли какво ги събужда? Не е силата на звука. Тихо е първото изречение.

Закачалка с костюми, огледало и чаша студено кафе. Никаква романтика, а това е, което най-много ми харесва.

Най-ужасяващата тишина в живота на един певец не е публиката, а тези три секунди, докато се гледат.

Основната грешка, която начинаещите правят, е да го държат далеч, „за да изглежда красиво“. Това прави гласа тънък, а не силен.

Три са достатъчни за половината от песните, които знаеш наизуст. Останалите са декорации.

Първият запис, направен в кухнята с взет назаем микрофон. Невъзможен за слушане, невъзможно е да се изхвърли.

Половината работа е да свалите слушалките и да слушате без тях. Високоговорителите лъжат по-малко.

Сто секунди, един дубъл, без монтаж. Така звучи в стаята.

Най-добрият опит почти винаги е вторият. Първият е загрявка, третият е истинско усилие.

Вторият вариант е по-бавен. Ще оставя и двата — нека видим как ще се промени едно и също нещо.

Проверявам песните в движение. Ако нещо не върви с него, това означава, че ритъмът не е правилен.

Записвам между хладилника и прозореца. Акустиката тук е по-добра, отколкото в стаята — меката мебел поглъща звука.