Полина

Плановете ти бяха отменени от кучето: тя си легна първа, което означава, че е заета през следващия час. Тося ме извежда навън, а не обратното: същата обиколка из парка, но към залеза, а не към телефона. Доверието е, когато тя не се измъква от прегръдките ти, а остава спокойна. Тя се нуждае от по-малко, отколкото си мисли: двор, трева и половин час до себе си.

Сложих купата на пода и тогава тя направи нещо, на което никой не я е учил. Все още се смея.

Тя не реагира на музиката, а на факта, че започвам да се движа. Строго погледнато, не тя танцува.

Да снимаш куче статично е безсмислено: то не позира, то съществува. Кадърът винаги се получава още на първата стъпка.

Тя изобщо не се страхува от хора. Страхува се от прахосмукачката, сешоара и една конкретна чанта.

Тя танцува не на музиката, а на факта, че аз се изправих. Честно казано, тя не е хореографът тук.