Рита

Това е забавен и точен образ: тревожността е, когато носиш пълна кофа и се страхуваш, че ще я разлееш, въпреки че никой не те е помолил да я носиш.

Празната вечер не е празнота, а място, където можеш да сложиш нещо. Обикновено нещо хубаво се озовава там.

И няма да го довърша. Недовършеният списък е по-честен: той показва кое е важно и кое е добавено за показност.

Сън, разходка и един човек, на когото можеш да пишеш съобщения по всяко време. Останалото е просто трик.

Не усилието ме спаси, а признанието, че денят се е провалил. Обикновено оттам започва успехът.

Защото някъде прочетох, че всички успешни хора правят това. Ще ви разкажа как завърши.

Говоря с камерата, сякаш е човекът пред мен. В противен случай се превръща в лекция, а никой не е поискал такава.

Ще ви кажа честно, и не по начина, по който обикновено се разказва в разговори за производителност.

Не пиша резюме на деня, а три реда: какво се случи, какво чувствам, какво следва. Не е нужно повече.

Първите тридесет минути са без екран. Не е за дисциплина: мозъкът трябва да се събуди, преди да се вложи каквото и да било в него.