Ганна

Четенето на глас е по-страшно от писането. Но веднага можеш да разбереш къде текстът е несъвършен.

Три неща с отметки някъде по средата. И все още не знам дали ще се върна към тях.

Отметка на стотната страница означава, че книгата е била изоставена точно там. Имам три от тях — и трите чакат своето време.

Не пиша в полетата, нито сгъвам страниците. Вместо това имам кутия и всеки отметка идва отнякъде.

Изключвам лампата на тавана. Една лампа и стаята става по-малка, а книгата – по-близо.

Подчертавам с молив и се връщам след година. Най-интересното е, когато не разбираш защо си го подчертал.

Двадесет минути преди всичко останало. Четенето след работа почти никога не се случва, но преди това винаги се случва.

Вкъщи мия чинии, а тук никой не ме пипа. Най-добре е да чета там, където няма домакинска работа.

Не най-добрите в живота, но тези, към които непрекъснато се връщам. Това са различни списъци, а вторият е по-честен.