Алина

Беше по-лесно да се обадя: след четири минути обяснявам защо не съм написал съобщение. Вървя и довършвам разговора — гласовата поща ме следва до магазина и спира на светофара. „Слушах“ и тишина. Понякога отговорът е просто усмихнато лице. Ще пиша съобщение утре. Няма.

Преди снимах през деня, защото „така е по-правилно“. Но вечер ми се случват забавни неща, така че сега снимам вечер.

Всички важни разговори в живота ми се провеждат, докато стоя по средата на кухнята, с чайник, който всеки момент ще заври.

Между вратата и колата ми зададоха три въпроса. Върнах се час по-късно.

Вкъщи казах: Излизам за пет минути. От вратата до колата - три въпроса, два пакета и един рожден ден, за който, разбира се, забравих. Общо един час.