Сутрин с котката по час

Алармата ми звъни в 6:40. Котката става в 6:38 и сяда точно на гърдите ми – само за да е сигурна. Следващо по график: закуската му, кафето ми (споделяме гледката от прозореца по равно), пуловерът, който щях да нося, но той вече е зает. В 8:10 се сбогуваме на вратата. Той се преструва, че не му пука, но всеки път ме изпраща. Кой е шефът тук, така или иначе, е отворен въпрос.